„Не може да се събере сила без болка.”
Емил Мишел Чоран
Там където свършва нашата самонадеяност, започва нашето наказание. Горящи влакове, лични провали, педофили, лоши политици, самота, чалга. Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив. “Music Idol” е забавно предаване. Разни пищни съдържателки на барове пеят „Кен лий, ту ли бу ди бу даут ю”. Дебели момчета се събличат чисто голи. Вили Казасян слуша сътрапезника си Азис. Иван Лечев му свири. Трябва доста да са им платили, за да изтърпят унижението. Азис, човекът, който непрекъснато доказва, че без култура не можеш дори прилично да мълчиш. Преди известно време показваха русо момиче с малоумно изражение на лицето. Тежък грим. Гол корем и пъп. На кръста отзад - огромна татуировка. Сърцераздирателна вулгарност. Червен чорапогащник, къси черни панталони, червен гердан. Баща й напомня събирач на картофи. Ментално изостанали родители, истинска трагедия. Всичко, свързано с бъдещето на това момиче ме плаши. Не защото ще бъде в живота една зле облечена курва. А защото е продукт на същността наоколо. Няма хора, които да са толкова обезобразени, като семействата на прехода „комунизъм – посткомуниъм”. Това сме ние. Обути в червени чорапогащници, намазани с червило. Цяло поколение уличници. Казват навъдили се безбожници. Появил се онзи homo novus, който не се трогвал от Бога. Нямало Бог, имало телевизия. Пари. Контакти. Пак телевизия. Руси тъпи момичета, секс, нищожества се забавляват с други нищожества и прочее. Как да се справиш с правото на човека върху собствената му глупост и с правото на нацията да се самоунищожава?! Никак. Истината е, че всяка чиста култура е неудобна за властта. Харесва ми Фънки. Изкуството се е превърнало в палячовщина у нас. А изкуството трябва да докосва така, че да обладава голотата. Заставаш пред музиката на Митко Щерев гол и се случва следното: чувстваш. Чувстваш самотата си, раздялата си с Бога. Вместо това, живеем в чалга, която сближава хората, повече от секса и храната. Една музика, която внася безочливо равенство. Субкултурата на чалгата е, когато всички свини в свинарника живеят изключително по свински. Няма нищо обидно. Истинската култура е зло, което разрушава духовния мир на телевизионния зрител. „Бог съществува!” - казват духовниците. „Не са го давали по телевизията” – отговарят невежите. Вили Казасян до Азис. Само за това си струва да погледаш „Music Idol”. Някакво историческо фентъзи, смешение на кон с девственица, на неграмотност с претенция, на църквата с Джена Джеймисън, нещо абсурдно. Но както казва Мефистофел: и най-лошата компания ни дава възможност да чувстваме. Въпросът е какво? Бог по своята същност е само една тайна. Кой ще го обясни това на учениците? Да го отричаш, означава първо да го разбираш. Бог ли? Става въпрос за идея, която е твърде грамадна за да бъде осмислена. Църквата настоява за два часа вероучение на седмица. Велико е, ви казвам! Бих искала някой да ме е научил на Бог. Не учителка, а духовник да ме е учил. Нима мъдростта се преподава? Кой може да ти обясни страданието? Защото всяко знание е изживяна болка. Безбожницата ще познае Бог, чак когато животът размаже смешните й червени чорапи. Преди да намериш, трябва да загубиш. Бог явно е това, което остава, след като си изгубил всичко. Да се докоснеш до страха, до загубата, това е научаване. „Не съм религиозна, но изпитвам такава любов, че ми се иска да се моля, да се моля винаги да бъдеш тук” – пее Мадона. Любимата певица на Азис. Тя никога не е била само задник, Азисе. Човек стига по разни пътища до Бог. Основната пътека е разрушителната страст на любовта. На любовта изобщо, като феномен. Дори на любовта към себе си. Когато става въпрос за таланта да провиждаш имагинерната същност: възвишеният дух е едно, а надареният занаятчия - съвсем друго. Това е основната разлика между хората на словото. Между певците. Както и между хората на общуването - политиците. Изобщо, между хората. Често духът е смачкан някъде между чантите, обувките, пържолите и кючеците. Харесва ми Фънки. Може и да не е почитател на Чарли Паркър, но не понася чалга!
08.04.2010 14:28
Това кой как се облича и какво иска да покаже си е лично тяхна свобода и право. Стига с това да не пречат на останалите.
Ако на теб ти пречи, че някой се е съблякъл - тогава това е жалко. Хората се раждат голи и в голотата няма нищо странно, срамно и позорно. Дрехите са за да те пазят от студ, а не за да ти крият гениталиите. Ако толкова много държите на дрехите - не си събувайте гащите когато правите деца.
В заключение.. Не обичам чалга, не харесвам Азис. Нямам идоли като отчета, църкви, папата или богове под каквато и да е форма. Добротата не идва от вярата - идва от човека. А човек е добър, когато не пречи никому да си живее живота.
Желая Ви успешен ден без чалга.
