Днес, в България има два народа: един народ – победител и един народ – победен. Историята всъщност е преодоляване на заблуди. Но, декомунизация у нас не се извърши. Извърши се капитализация на абсолютната комунистическа власт. Така, разкриването на архивите на Държавна сигурност е политическа задача, а не – покаяние, възмездие. Или лустрация. Социалистическата партия манипулативно стовари вината си върху службите. Като със закона за досиетата, всъщност, исторически се разграничава от тях. По подобен начин цялата отговорност за масовите репресии в Русия отнесе Йосиф Джугашвили, по известен като Сталин, вместо апарата на болшевишката партия. Нали разбирате, че службите, не представляват имена на офицери, доносници, разузнавачи. Един сектантски кръг, група от хора, някакъв списък на лошите, който най-накрая ще бъде оповестен. И край с миналото. Държавна сигурност е репресивна система, изобретена именно от политическата воля на същата тази партия. За да защитава властта си с държавен био расизъм. Тук хората нямат никакво значение. Властта е материална сила,  която претопява човека. Тя се храни с човешки тела. С човешки мисли. Истината за Държавна сигурност, която създаде коленичещия човек, трябва да бъде изговорена по друг начин. Тъй като днес властта не се крепи на старите неудобни свидетели, а е заключена в зависимостта на новите политически капиталисти.

 

Законът за досиетата следва да разкрие информационни масиви и архивни единици, свързани с работата на тайните служби. Да съобщи вече ненужни човешки имена. Да вмени вина по подразбиране. Но, този конфликтен и закъснял закон, няма да осветли най-важното! Същността и механизма на новата скрита партокрация. Схемата, по която службите, които официално са минали в сянка, в действителност, са влиятелни както преди. Няма да осветли възникването на партийно обвързаната икономическа олигархия в България. Която днес непрекъснато произвежда своя политическа власт. Този закон ще легитимира Държавна сигурност като оперативни данни за една трета от българската нация. Просто данни. Събирани, донасяни. Изобщо, този закон е опит на властта да дисциплинира знанието, дискурса, разговора за Държавна сигурност. Да присвои темата отново, да я покаже на Европейския съюз, да разкрие само това, което иска да разкрие. В член 32-ри от закона за досиетата се казва, че не бива да бъдат огласявани данни за лица, ако това представлява заплаха за националната сигурност на страната. Което де юре отново дава възможност за субективно избирателно показване на документи и прикриване. Принудата в посткомунистическия свят не е принуда на телата. Властта днес е управление на информацията, на внушенията. Как онези, които нищо не знаят, ще искат сметка на всезнаещите, на виновните?! Законите по правило са клопки. Те не са граници на властта, те са – нейни инструменти. В историчен план, законите се правят от завоевателите. Както виждате – от управляващите. Така че, с отварянето на архивите, ще научим всичко, което ни е позволено да научим. Това е утопията на свободата.

 

 

 

 

 

По принцип колкото и малко нещо да излезе на яве - пак е добре, от морална гледна точка. Вярно, че няма да се разкрие целият механизъм на прехода и ключовите му фигури, но все пак когато слушаш някой политик или водещ журналист и знаеш, че си има картонче - просто ще си имаш едно на ум. Както се видя у нас да си агент дори е престижно - ставаш президент, например.
Мен по-скоро ме притеснява друго - доколкото разбрах (моля някой по-запознат да ме осветли по-подробно) бъдещата комисия ще отваря досието на някой задължително само ако е кандидат за някаква изборна длъжност - кмет, общински съветник, депутат и т.н., за министрите - действащи и предишни не ми е ясна ситуацията как ще се процедира. А иначе комисията щяла да дава сведения при запитване по реда на закона за достъп до обществена информация. Което какво означава - че ако не си кандидат за нещо си и някой не се е сетил да попита - агент ли си или не си, така ще си останеш покрит и занапред. Чакам да излезе най-накрая пълният текст на закона, за да видя как точно са формулирани там нещата. Отделно - отсега има резерви по отношение работата на въпросната комисия и правомощията, които се дават на председателя й. Вероятно основателни.

Според мен, с този закон и шумната му медийна реклама се цели следното:
Отклоняване на общественото мнение от реалните проблеми по присъединяването ни ЕС.....а как ще живеят пенсионерите и другите социални групи в България?