Оченици, това да не ви е Онгария!

 

                                 / или няколко думи за унизеното бъдеще /

 

 

Вижте, сексът в тоалетната е много атрактивен. Истеричен шепот, бързо проникване, силна възбуда от това, че си на обществено място: ресторант, магазин, летище, лоби бар, кино, офис и пр. Когато обаче това се случва в училищния клозет  между седмокласници, този, иначе сюр секс, се превръща в отчайваща диагноза на нацията. Емоционална чума*…

 

Изобщо няма да говоря за морал. Искам само да попитам какво ще правим след оргията? Учениците четат малко, помнят трудно, пикаят по стълбите, друсат се, проституират скрито или явно. И непрестанно доказват факта, че образованието прави глупавия още по-глупав. Обаче изобретяването на малоумници днес, ще диктува ситуацията утре.

 

За ученика откриването на действителността започва с освобождаване от ужасно лицемерното училище. Просто езикът на който се говори в училище, не е този на действителността, а това го прави един презрян, фалшив език. Езикът на проститутката, както разказва Бодлер, която се възмутила от една гола жена в Салона на поредното изложение. Цинизмът, който учениците развиват, е резултат от двоен стандарт. Не сме ли ние това, което чувства Яворов. Или сме това, което изглежда Азис. Образованието насажда, че патриотизмът е малко песнички и малко стихове. Учителите не предлагат никаква опция за реални чувства. Защото те самите са едни унижени граждани на собствената си страна. Нарочните понятия не са истини. Ние се учим само от усещанията си, от преживяванията, дори ако те са просто един футболен мач. Или лучена супа в Латинския квартал на Париж. Любовта към родината се натрупва, не се рецитира. Като всяка любов, тя е вид респект, а бедна България трудно възхищава своите деца.

 

След падането на комунистическия режим в училищата нахлу поведенческата свобода, но остана лицемерието, лозунговия, формалния разговор. Децата се отегчават и омерзяват. Едновременно с това живеят в свръхнатовареност от въздействия. Реален свят, който се образува от парите. И медиен свят, в който образът е по-реален от самата реалност. Той съдържа всичко, дори и осъществените желания. Реклами, филми, порно, чалга, травестия. Култура на визията, която ориентира нуждите им и заема мислите им.

 

Чалга индустрията направи това, за което мечтаеха инженерите на тоталитарната машина. Доброволна умствена кастрация. Еднаквост на мислите, желанията и животите. Словото разделя, създава индивидуалности, образът обединява, създава групи, спестява мисленето. Ивана е най-ефективния PR в президентската кампания: „100 патрона ще ти вкарам, ако в крачка те набарам.” Абсолютната простащина и разпуснатия жартиерен кич са единствения политически разговор с избирателя у нас. Изобщо, драги управници, разбирате ли докъде точно сме я докарали?! Чалгата да ви е посредник. Все едно Джордж Буш да покани Ксавиера Холандер да го презентира със сексуалния си сленг - cock, sucking, pussy. Нали знаете че „the medium is the message” - медията е съобщението. Ето затова турският комплекс в културата ни най-накрая победи културата. Збогом, господин културен министър! Сбогом, нацио! Искам пак да си помислите и ако може да се сетите, защо Хитлер избиваше първо артистите, художниците, писателите, хората на изкуството изобщо. Нужна е воля за скопяване на нацията. И тези поп-фолк управници наистина я притежават. Очаквам в следващия парламент, заедно със симпатично казващия „уъ като Лолита” Миков, да влезне още и Ебелинда**. 

 

Педагогиката у нас е обхваната от безпощадна емоционална чума. А Платон е бил влюбен в своя учител. Така известният му учител е превръщал мисълта в еротично изкушение. Никакви тестове, министри и нови форми на обучение няма да решат огромния проблем на нашето образование. Защото учителят учи с личността си. Учителският гений е онова, което остава от брилянтния ум, когато от него извадиш академичната посредственост. Смущаващото откритие на 20 -ти век е емоционалната интелигентност. Оказва се, че умността на човека не е някакво си IQ. Творческата интелигентност надхвърля логичната. А енциклопедичното знание е смешна средност. Така, начетеният дръвник е най - досадната разновидност на глупака.

 

Учителите не печелят избори, но те създават умствено състояние. Да се преобразят чувствата и мислите на учениците, означава да се промени хода на нацията. Какво точно образова образованието у нас? Освен да научава учениците да пишат, то трябва да ги научава и да мислят, така че да създават идеи за новата консервативна държава. Да мислиш, означава да стигнеш до критично разсъждение. Ето, това го няма в образованието. Вместо да възпитава недоволни граждани, то създава лумпени и тъпанари. Хора, които мечтаят да плющят задника на Азис. Господа учители, променете си мащаба от провинциален към планетарен, моля ви! Престанете с тази педагогика на потиснатите, групови и малки хора. Произвеждате същите онези хора за манифестации, които обаче няма какво вече да манифестират и манифестират разгологъзената чалга. Не се борете срещу секса в тоалетната. Сексът е изкуство. Борете се срещу ужасната балканска недостатъчност. Камю казва, че хората се делят на две категории - тези, които правят историята и тези, които я изтърпяват. Затова и още, и още, и още ни притискат онези думи на даскалицата по география в английската: „Оченици, това да не ви е Онгария!” Права е била, България си остана просто една неУнгария.

 

 

 

 

*емоционална чума  – термин, въведен от Вилхелм Райх за демократичен дефицит;  психическо състояние на нацията, при което са нужни няколко поколения, израснали в здравословни условия, за да станат хората способни на либертарно преобразование на обществото.

**Ебелинда – единственото незаето име за нова чалга звезда

 P.S. текстът е публикуван във вестник "Гласове", много отдавна:))

 

от това отдавна досега намери ли отговор - какво ще правим след оргията?
Адмирации за текста!

Не съм намерила нищо в живота, камо ли отговор:))

О, навсякъде бъка с нахална неграмотност. И някои приемат неграмотността и простотията като някакво достойнство. Днес по един булевард прочетох "Доло
комонизъма", и още и още....

Пропуснах да те поздравя за чудесния постинг! Благодарности!

хахахаха, адски е смешно това: "Доло комонизъма"...

Калинке, поздрави. Както винаги си върха. Браво.

За жалост, това е жестоката истина за България!

Да си ДАСКАЛ е призвание, да и учител - назначение.

Страхотен текст. Наистина!

Умно, актуално и поучително!

И първите седем години?

Наистина, къде са родителите? Когато от утробата си децата слушат чалга, пак ли учителите ще обвиним?

Как така "господа учители"?
Такива в българското образование отдавна няма. За правка вижте състава на Априловската гимназия в гр. Габрово. Едно от най-старите и пристижни училища. Само един мъж и той се занимава с парното. Всичко друго са жени. Емоционална обремененост и войнстващ феминизъм.
Всъщност детето се сблъсква с тези две явления още в детската градина. Жена до жената. Всяка със свои терзания, нямащи нищо общо с това какви са децата и какво е нужно да се прави.
А, да ....
И забелязвам колко модерно стана в училищата да има психолози и бодигардове. Едните да разрешават конфликти, а други да ги предотвратяват, но нищо от това не се случва. По мое време нямаше нито едно от двете, но училищата си бяха нормални.
Друг "идиотизъм" (каква дума само) е "платеното образование". Не знаех, че като си платиш ще станеш по умен. Това е новост, която е родена в болното съзнание на някой макроикономист или друг подобен мутант.
Проблемът на българското образование е бледо подобие на проблемите на англосаксонската, образователна система. Това не са мои думи а мнение на професор от Уелс. Според него образованието се е принизило до елементрна сергия, която продава никому ненужни дрънкулки. Лично аз съм свидетел на деградацията на знанията в областта на IT-технологиите.
А децата са любопитни. Те искат да научават нови и интересни неща, но няма кой да им ги каже. Жените са най-големите егоисти, колкото и да не се харесва това на някого ...

Моля да ме извините за правописа в горния пост. Ползвам транслатор. Той, е като учителка в средно училище ... преобръща това, което чува както му харесва, а не както е нужно.

Ами, отидете в Априловската гимназия да Ви научат да пишете на Български език, Драги/а/ анонимен!!
Тогава няма да Ви се налага да ползвате транслатор, че и после да се извинявате!!! :((((

Защо почти никога не търсим вината и у себе си? "Виновни са те, понякога ние, но никога аз..."

Не може да прехвърляме цялата отговорност върху учителите, политиците, средата, филмите, книгите, чалгата и въобще - върху някой друг.

Ако детето ми си хвърля хартийката от закуската на улицата, съм виновна аз. Ако не различава добро от лошо, съм виновна аз. Каквото и да прави или да не прави, съм виновна аз. Защото аз съм родителят. Аз съм човекът, който е трябвало да го научи на тези неща много преди да пристъпи прага на училището. Да го учи ежедневно, но не само с думи, а и с личен пример. Така, както мен са ме учили моите родители. Ако я има тази здрава основа, учителят ще има върху какво да надгражда. Ако я няма...

Поздравление за текста. Училището убива децата ни, за 12 - те учебни години на моето дете, се запознах с 2-ма учители, които са намерили призванието си. Останалите - избиват собствените си комплекси. Мен като родител са ме викали в дирекцията, защото детето ми чете книги в час. Беше му конфискувана книгата. Той чете много и реално се самообразова, за което съм благодарна. Една учителка беше писала на дъската "учительо", "другарьо". Обадих се на негови съученици -и в техните тетрадки пишеше същото. Аз до ден днешен изпитвам респект и дълбоко уважение към моите учители и поради това при прочита на това безумие реших, че има промяна, усъмних се в моите знания. Звъннах на езикови справки и оттам ми се изсмяха. Когато обясних случая, те ми казаха, да не разчитам на учител да научи детето ми правилно да пише. Имам толкова много подобни случая. Книга мога да напиша.

В Софийския университет /така съм чувала/ този, който не успее да влезе в друга специалност, влиза в педагогика... Дали пък не е вярно?!

Кандидат -студентските изпитите за педагогически профил, бяха по късно от тия, за инженерни специалности и други науки. С това, управляващата клика, подсказваше презрението си към образоваността на нацията. Истината е, че изпълняваха политическа поръчка от Москва да държат народа като кон с капаци. Без да се напуща страната. Да се упражнява тотален контрол над образованите. Да се допускат единици образовани до средствата за информация и "масмедиите" . След 1989 година нямаше желание в управниците да се променя каквото и да е. По някаква случайност и официална Москва не желаеше това.
Изнесеното, е повече от вярно. От резултатът на образованите "зрелостници" ни се приплаква. Грамотност не е да знаеш да четеш и пишеш. Грамотни са хората с ясна мисъл и позиция за живота си, която могат да изложат на хартия. Учителското съсловие е сведено до ниско чиновническо стъпало, удобно за управляващите тогава. 23 години тази формула продължава да е чудодейна мантра. Уплах и отказът от грамотност и образовани, самостоятелно мислещи хора продължава. Докога ли..? Удобно за Кого ...?
Другари, Нов бардак със стари шафрантии не става ! Забравете, че някой от напусналите България, ще се завърне да ви робува. Не виетнамци, ами и африканци няма да ви дойдат да ви работят. И парите които откраднахте от държавата ще свършат, `щото винаги сте били без Родина.