"Масовият човек се характеризира със смъртна омраза към всичко, което не е той самият... "
                                                                                                            Хосе Ортега-и-Гасет

Интелектуалният социализъм, който вирее в главите на българите, е, че всички трябва да сме равни. Еднакви като министър-председатели. Нацията е разложена на хора, които не приемат авторитети. Bellum omnium contra omnes - война на всички срещу всички. Злоба, основана на съждението, че всеки може да е Уорън Бъфет с 42 милиарда, но временно е таксиметров шофьор. Заради ченгетата, общия световен заговор, Костов, демокрацията и гравитацията.
Че народът е мъдър и справедлив е опасна тартюфщина. Истината е, че след социализма демокрацията само подсили онова класическо усещане, че всепризнатият идиот един ден задължително започва да управлява. Вероятно затова българинът си ходи с табелка в съзнанието: Смърт на авторитетите! И точно като Вазовия герой Гороломов казва на всички: "Господа клепоухи мъдреци! Нима божествений Омир е имал диплом? Дипломът е нужен само на идиоти като вас!" Забележете, слушател се обажда на Милен Цветков да му каже как да си води предаването. Глухи баби поучават Станишев за руския виц с американските бази. Анонимко обяснява на Костов как да се държи в десницата. Простакеса е гепила мишката и дращи по форума колко е тъпа статията ти. Има мнение за честта на литературата, откакто гледа телевизия. Всеки в тази страна, независимо дали продава дюнер или е адвокат, си въобразява, че е по-добър президент от президента. По-голям умник от умника. Той възприема съседния живот като негово лично право и преживяване. И напълно омаловажава какъвто и да е авторитет. Какъвто и да е талант. Обаче самото отрицателно отношение не съдържа достойнство, то черпи значение от това, което отрицава. Затова, когато хората настояват за равенство, то е за равенство с тези, които ги превъзхождат. Те искат да ходят по трупове на победители, шоузвезди, писатели, артисти, политици. И знаете ли коя е причината. Просто завистта запълва празнините в познанието у човека. Веселието е неприятно за невеселите. Никога не забравяйте това. Средният човек е толкова много такъв, че не иска да бъде нищо извън това. Опасната мечта за "еднаквост" на изоставеното старо зомбирано общество още живее в умовете на бедните българи. Отпечатък на колективистката идеология. На контрола на мнозинството над малцинството. На вероятно глупавите над вероятно умните. Изобщо равенството е най-измамната тъпотия, заради която е разрушавана сграда със седем затворника - Бастилията. Четирима фалшификатори на пари, двама психично болни и един убиец, хич не се връзват с метафората 14 юли. Liberte, egalite, fraternite*! Да не говорим, че свободата е право на неравенство. Само робите са равни. Помежду си.
По цял свят в демократичните режими политиците печелят гласове въз основа на икономическите си постижения. Тук се гласува против големите провали. Изкривеното удоволствие се състои в "отрицателния вот". В щастието на нещастника, че всички авторитети имат своята Бастилия! Може би равенството е някакво човешко право, но никаква сила на земята няма да го направи факт. Затова българинът казва: чуждото лайно е с два върха. Долу политиците! Долу звездите! Долу черния пипер! И прочее.
Тази пролетарска липса на всякакъв респект не само че не е преживяна, но тя се задълбочава. Хора, които нямат възгледи, но имат антипатии. Знайте, че един народ е мъртъв, ако боговете му са мъртви. Нацията изобщо се състои от имена на хора. Състои се от величия. Еднаквостта е само пиедестал на величието. Завършвам този текст с едно прелестно старо немско стихче, изключително умно хапче против завист:
"Благодаря Богу всяка сутрин, че няма нужда да се грижа за Римската империя."



* Liberte, egalite, fraternite! - Свобода, равенство, братство ( фр. )
14.08.2006 г. вестник "Новинар"